Нито една порода не е била толкова силно изменена от човека, както персийската котка. Гледайки нейната разкошна козина, трогателно „лице” и примерно поведение, разбираш: селекционерите съвсем не са жалили сили, време и нерви. В надпреварата за създаване на идеалния домашен любимец те променили всичко: главата станала кръгла, издълженото тяло – здраво и компактно, характерът – сговорчив и доверчив.

Сплеснато носле, изразителни големи очи – изглежда, че на муцуната на персиеца е изписано: „Най-доброто постижение на селекционерите и котешките фризьори”.
   
„Тя била създадена от вълшебник от искрите на огъня,

отблясъка на две звезди и лек, сивкав дим”,  гласи най-невероятната и романтична легенда.


Снимка: Mam Yoursmammu / Shutterstock

Произходът на тези създания е обвит в тайни и приказни фантазии. Вероятно защото това е една от най-древните породи. Годината на основаването на Персия е 550 пр.н.е. Холандецът Ван дер Верф твърдял, че порода котки с много дълга козина била известна още в дворците на първите персийски царе Камбис и Дарий, за което свидетелстват скулптурни изображения и надписи сред руините на Суза и Персепол.

Приказка ли е това? Наистина ли това удивително създание се нарича персийско, защото води летоброенето си от Персия?

Според експертите - по-скоро да, отколкото не. Вярно е, че външният вид на първите котки от Персия бил съвсем друг и по-скоро напомнял на днешните ангорки. Впрочем навремето се предлагали най-различни имена за първата порода дългокосмести котки –

чуждестранна дългокосместа,

китайска котка, индийска котка, лъвска котка, кашмир и дори руска котка!

Грижите, на които се радвала аборигенната порода на Персия още във времената на първите могъщи владетели, осигурили нейното оцеляване. През XVII в. персийците били благополучно донесени в Европа от аристократа пътешественик Пиетро де ла Вале. По време на своето дванадесетгодишно пътешествие в Източна Европа, Турция, Персия и Индия той открил необикновени дългокосмести котки. През 1626 г. изпратил двойка от тези изящни животни за развъждане в Италия. Но по-нататъшната им съдба останала неизвестна.
   
Удивителната външност

на персийската котка винаги е предизвиквала въпроси, на които мнозина са се опитвали да отговорят съобразно богатството на своето въображение. Кой ли само не бил записван сред предците на персийците: и азиатската дива котка манул, и руските сибиряци, и разни други кандидати за слава. Впрочем сега вече няма смисъл да се спори. Та нали днешните персийски котки и източните трофеи на Де ла Вале са две съвършено различни неща! Съвременният персиец се е сдобил с нова родина и нови предци - той е

роден от душата на човека,

а неговите родители са поколения селекционери.

Необикновено гъста и дълга, шикарната козина на персийската котка, колкото и да се разчесва, не става по-рядка. Защо му е на практически ненапускащия топлия дом персиец толкова разкошен кожух? Много учени обясняват появата му със случайна мутация. Но справедливостта изисква да се каже, че плътната многослойна козина не е рядкост и в най-горещите страни. Тя отлично съхранява не само топлината, но и прохладата, като не позволява на тялото да се прегрява.


Снимка: Liliya Kulianionak / Shutterstock

Козината на персийските котки е тънка, мека, копринена, повече прилича на пух. Такава нямат и дивите представители на котешкото семейство. Дори обитаващите суровите условия на Севера снежни барсове и рисове не могат да се похвалят с подобен божествен дар. Единственият конкурент на персийците в това отношение е азиатският манул. Неслучайно и той се е наредил сред кандидатите за предци на персийците.
   
Сплескан нос, големи изразителни очи,

в които се редуват ту тъга, ту удивление – за годините търпелива селекция персийските котки придобили „лице”, което практически няма аналог в природата. Заради умилителното детско изражение специалистите го нарекли baby-face. Особено страстни поклонници на това личице станали американците, които се постарали да създадат екстремален тип персийци с много малко сплеснато носле. Този тип днес е включен в стандарта и е приет от всички фелиноложки асоциации в света.

Със знаменитата муцунка на персийците е свързана още една приказка, според която тя също е резултат от проста мутация. Така ли е?

И да, и не! Ето какво се случило.

През 80-те години на миналия век в популацията на чешките персийски котки започнали да се раждат котета със сплеснати нослета и високи чела. Те били доста несимпатични и напомняли на прасенца, за което и получили названието „пигфейс”, т.е. „свинска муцунка”.

На основата на персийците от традиционния тип и „чехите” със сплеснати нослета американските селекционери успели да създадат уникален екстремален персиец.

Умилителните „личица” на персийците били техният пропуск в кралските дворци. Пък и кой друг може да изглежда така хармонично сред коприна, злато и атлазени възглавници.
   
Стопани на дългокосмести красавици били крале и султани.

В списъка на почитателите се нареждат кралица Виктория, кардинал Ришельо и персийският цар Надир Кули Бек.

Gallery

Снимка: Rachel Moon / Shutterstock

Gallery

Снимка: Natalie Shuttleworth / Shutterstock