Легендата за произхода на бирманската котка е може би най-красивата от всички в котешкото царство. В нея тясно се преплитат хиндуизъм и будизъм, а навярно някъде сред тях – и зрънца истина. А ако се вгледате в ярките сини очи на своята свещена бирма, нейният дълбок и умен поглед ще ви убеди, че всичко, разказано в легендата,
е вярно.



ЛЕГЕНДАТА за свещените котки на Бирма
Преди много векове манастирът Лао-Дзън, разположен край искрящо езеро, обградено от величествени планини, се охранявал от 100 бели котки със жълти очи и дълга копринена козина. В храма се съхранявала прекрасна статуя на богинята Цун Куан Це, изработена от злато с очи от сапфири. Богинята бдяла над прераждащите се души. Главният монах Мун-ха, в чиято дълга брада била вплетена златна нишка като знак за високия му духовен сан на посветен, често медитирал пред златната статуя на богинята. До него винаги бил верният му и любим приятел - прекрасният котарак Синх. Синх винаги участвал в медитацията на стопанина си. Докато монахът медитирал, котаракът се взирал втренчено е прекрасните сапфирени очи на богинята. Една нощ когато луната изгряла Мун-ха общувал със свещената богиня Цун Куан Це.Той изпаднал в дълбока медитация. Вярата му била толкова силна, че не усетил болка когато храмът бил нападнат от мародери и монахът бил убит. В момента на смъртта на господаря му Синх поставил лапите си върху одеждите на монаха и застанал пред златната богиня. В един миг станала удивителна промяна. Бялата козина на Синх се покрила със златистия блясък, който струял от красивата златна богиня. Очите на Синх станали като дълбоките й сапфирени очи. Лицето му, ушите, краката и опашката получили кадифения кафяв цвят на плодородната земя, но четирите му лапи, които все още нежно били поставени върху тялото на господаря му, останали чисто бели, а бялото е символ на чистота. На следващата сутрин храмът сияел от преобразяването на останалите 99 бели котки, които заедно със Синх отразявали златните багри на стотици блестящи изгреви. Синх не се помръднал от мястото си, той останал там, където загинал господарят му и се взирал отдадено в сапфирените очи на богинята. Точно 7 дни по-късно Синх умрял, като отнесъл със себе си в нирваната душата на своя господар монаха Мун-ха...

 Източник