ИСТОРИЯ на породата
Няма никакви сведения за породата в по-древни времена. Днешната й история започва в края на 19 век в удивителна хармония с легендата за произхода на котката свещена бирма. През 1885 г. в една от многобройните войни между Бирма и Сиам е атакуван един от храмовете на Бирма. Майор Гордън Ръсел - офицер от британската армия, служещ в Бирма – помага на монасите да организират защитата на храма и да отблъснат нападателите. Помага му френският изследовател Огюст Павие. Като жест на благодарност монасите им подаряват двойка свещени котки от храма. За нещастие по време на презокеанското пътуване към Европа котаракът умира, но бременната женска оцелява и ражда във Франция. Така според официалната версия на развъдчиците е поставено началото на породата свещена бирма. Виждате факсимиле на първата публикувана снимка на такава котка.
Има, обаче, и други версии – според една от тях свещената котка от Бирма се е появила във Франция през 1924 или 1925 г. в резултат на случайно (или на много успешно планирано) кръстосване на сиамска и персийска котка. Щo се отнася до белите „ръкавици”, то никой няма ни най-малка представа как са се появили. Развъдчиците на породата са склонни да вярват, че първият от известните селекционери на бирманската котка Марсел Кревю е отнесъл в гроба тайната за появата им. Независимо от начина, по който са се появили белите „ръкавици” на бирманската котка, без съмнение това е един от нейните уникални признаци, допринесли изключително много за популярността й. През 1925 г. бирманската котка прави своя официален дебют на изложба за котки във Франция.

Втората световна война нанася много тежък удар върху развъждането на бирманската котка (свещена бирма). Според някои данни са били останали само двадесетина котки, според други – само една двойка. Възраждането на породата започнало с внимателен ауткросинг и с предпазливото вливане на кръв от персийски котки.
През 1950 г. за да се избегне объркването с породата бурмила (чието име е друга транскрипция на името на Бирма), бирманската котка получава новото си име свещена бирма като да печели нови почитатели вече и извън Франция. На английски език породата носи името Birman от френското име на Бирма Birmanie.
В началото на 60-те години породата прави своя дебют на английска земя когато г-жа Илзи Фишър внася първата двойка котки. А през 1967 г. популярността на котките свещена бирма пресича Атлантика и те са признати като порода от Cat Fanciers’ Association в САЩ. Американските развъдчици следват стара френска традиция за избора на имена на котките от породата по азбучен ред според годината на раждането им. Например, през 1990 г. е било ред на буквата К, през 1992 – на О, а през 1993 – на Р (по латинската азбука). Така можете да се ориентирате през коя година е родена всяка котка от тази порода в САЩ.

ВЪЛШЕБНИ превъплъщения
Котките свещена бирма разкриват постепенно своята красота. Котенцата се раждат с бяла козина. В първите дни започва да се оформя типичната им окраска – процес, който продължава около месец. Като цяло изминават около две години за да се получи ясния контраст между цветовете в окраската. „Ръкавиците” започват да се оформят, когато котето е на около 3 месеца, но едва след като навърши половин година може да се прецени тяхното качество.
Най-бавно се установява окончателният цвят на козината – дори и на 3-годишна възраст е възможно тя да продължава да потъмнява.
Променя се и цветът на очите на котките от тази порода – през първите седмици след раждането те са ярко сини на цвят, на около 3 месеца леко изсветляват, след което отново постепенно потъмняват.
В тази възраст котетата имат непропорционално големи уши, но при израстването им всичко идва по местата си.

Източник